Спасението на „Невидимите кризи“

Зачитам „Невидимите кризи“ в първия благосклонно слънчев следобед на март. Всъщност е 3-ти март и оптимистичните чуруликания на птиците се смесват с ритъма на Дунавско хоро, воя на полицейски сирени и скандиранията от протестите. А над всичко кръжи хеликоптер. Има нещо привлекателно (свързано с детската ми любов по прелитащите самолети) и едновременно смътно плашещо в звука на хеликоптера. Звук от машина на времето, която ме пренася в друга реалност.

***

Когато бях малка, изпитвах неопределена тъга, че твърде малка част от съзнателния ми живот е минала през социализма. В новонастъпилия хаос „онова време“ ми изглеждаше романтично, подредено и по своему вълнуващо. Може би просто съм тъгувала по детството (което за мен приключи заедно със социализма).

Майка ми ми разказваше за това, колко трудно е било да се пътува в чужбина. Как криели „валутата“ в салам, но колкото и да били изобретателни, милицията винаги се досещала. Мама беше късметлийка – освен, че си пишела с мнозина чужденци по линия на Есперантския съюз, тя имала късмета да работи в БДЖ и така да посети немислими тогава дестинации като Франция, Италия, Испания…

Разбира се, спомням си и някои от историите на майка ми от „тъмната“ страна: за намаленото поведение, защото веднъж излязла след кино и си въртяла училищната барета на пръста. За това как се налагало да се местят многократно, а сутрин къщата им осъмвала одраскана с надписи „Фашисти“. За картечницата, която комунистите сложили на малкото балконче на дядовата къща и пукали цял ден, за да отпразнуват някакъв празник за ужас на дечурлигата вътре.

Извън тези истории и няколко не особено ясни спомена, по-голямата част от времето преди 89-та е мъгла.

***

Затова и „Невидимите кризи“ ми действа като терапия: помага ми да наместя оскъдните фрагменти и подредя собствената си история в общото ни минало. Да разбера по-добре трагедията на баща ми, който вече повече от 20 години не може да свикне с мисълта, че всичко, за което е работил, е просто илюзия (За съжаление, осъзнаването на тази болка не ми помага да я излекувам.) Четейки Господинов, осъзнавам какъв късмет имам, че социализмът е част единствено от романтичните ми неслучили се спомени. И се изпълвам с благодарност за безмерната свобода, която всички от моето поколение и поколенията след потребяваме ежедневно като даденост.

Има и още нещо извън контекста на спомените, което прави „Невидимите кризи“ специална за мен книга. Обяснението на ГГ за кризата:

 

„Тъкмо на село по време на нашето детство все още можеше да се усети това обилие, пълнота и всеприсъствие на Бог. Ненатрапчиво присъствие – в детайли, думи, жестове и мълчания“.

 

Напоследък сетивата са позакърнели за божествената искра. Изоставено е детето, което играе, наблюдава и се учудва. Времето лети – практично, по разписание и изпразнено от смисъл.

 

За щастие, книгите ми връщат усещането за ненатрапчивото Му присъствие, те правят чудесата отново възможни. И започвам да вярвам на Георги Господинов, че литературата ще спаси света.

 

Поне моя свят.

 

„Невидимите кризи“ в Goodreads

Спасението на „Невидимите кризи“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s