Когато искам да помълча

На премиерата на книгата имаше истински панди
На премиерата на книгата имаше истински панди

Правим какво ли не, само и само да не ни се налага да мълчим. Говорим, пълним пространството с думи, уплътняваме времето. Случайно да не трябва да поседим тихо със себе или (о, ужас!) с някой друг.

Само за тази година в света са публикувани над 2 251 000 нови книги. Представяте ли си колко думи са това?

На този какаФОН „Когато искам да мълча“ е меко казано странна. В нея има точно пет изречения. Всяка дума е внимателно избирана измежду много други от Зорница Христова. А след последната точка – цели две мълчаливи страници.

Едновременно с това илюстрациите на Кирил Златков са толкова красиви, че в момента, в който разлистих книгата, ми се дощя да мога да вляза в нея. Или да я прегърна за дълго. Почувствах се както винаги се чувствам в компанията на мълчаливи хора – малко неловко и тромаво, но някак уютно и топло. Като същинско мече.

„Когато искам да мълча“ за мен не е обикновена книга. Тя е по-скоро музика или медитация. Диалог със себе си и с авторите, след който се чувстваш озарен.

„Когато искам да мълча“ в Goodreads.

Когато искам да помълча

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s