„Моето порно“ – Бояна Ламбер

pornotoАко не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете ни, са били благосклонни. Така се оказах притежателка на том от 368 страници с провокативното заглавие “Моето порно”.

Ако трябва да обобщя “какво е искал да каже авторът”, бих перифразирала култовата реплика от “Туин пийкс” – “Тази книга не е това, което е”. Тя не прилича на нищо, което съм чела досега и именно това ме заинтригува.

“Моето порно” е интересен експеримент – авторката публикува текстове, писани в блога й в продължение на 6 години. Книгата няма съдържание, нито бележки под линия и обяснения. Корицата й определено не е “модерна” и не “хващаща окото” . Колко тъпо – кой ще си купи нещо на хартия, щом вече го има безплатно в интернет? И с такава “грозна” корица – как книгата ще се отличи в морето от боза, която залива книжарниците? Доста смело и самоуверено от страна на неизвестната (поне за мен) авторка да мисли, че ще има успех. Има още

„Моето порно“ – Бояна Ламбер

Емил ми е мил

Аз съм дете на късния социализъм нямам почти никакъв спомен за опашките за дефицитни стоки, виещи се пред гастрономите едно време. Никога не съм била толкова запалена по някоя група, телевизионна или кино звезда, че да се редя и да чакам часове наред с трепет и затаен дъх появата им. Единственото ми подобно преживяване беше при посещението на Фредерик Бегбеде в софийска книжарница, където без малко да припадна, притисната от всички страни от феновете и бореща се за глътка въздух.

Реденето на опашка като феномен ми е непознато и крайно любопитно. Затова и вестта, че в мрачен зимен ден тийнейджъри (!) се редят на опашка за книга (!!) при това на непознат в литературните и читателски среди автор (!!!) определено ми прозвуча като материал на НеНовините. Къде се е чуло и видяло опашка за книги в България? Има още

Емил ми е мил