Je suis крадец на книги

Аз съм „крадец“ на книги.

До момента съм свалила около 20 безплатни книги от Читанка и това ме нарежда сред хилядите, „ограбили труда“ на автори, преводачи и издатели.

Хвърлях по едно око на споровете по повод последното затваряне на „Читанка“ миналата седмица. Читателите обвиняват издателите,
че трупат пари, издателите от своя страна са възмутени, че хората четат без да си платят (!). Представителите на „Читанка“ заемат романтичния образ на Робин Худ, изтъквайки че правят всичко с некомерсиална цел.

Не знам кой крив-кой прав, но ми се струва, че заслепени от гнева си един към друг, страните в спора пропускат същественото.

Най – очевадното за мен, че във време на свободен информационен обмен, да се опитваш да ограничиш споделянето е загубена кауза. АБК може да вика „Дръжте крадеца“, но кой всъщност е този крадец? Хората, които поддържат сървърите на „Читанка“; тези, които дигитализират книгите; тези, които ги свалят? Или всички? Дори битката срещу сайта да бъде спечелена, хората ще намерят други начини да се сдобиват с електронни книги безплатно (Всъщност книгите от Man Booker Prize & New York Times Bestseller List вече са по торентите). А open source проект подобен на „Читанка“ винаги ще намери доброволци и ентусиасти, които да го поддържат.

Мантрата, която се повтаря е „Който е свикнал да тегли безплатно е-книги, никога няма да плати за тях“. Вместо това издателите вероятно биха могли да инвестират известно време и усилия в това да се популяризира електронното четене, за което често се споменава мимоходом както правилно е отбелязал Алекс в „Аз чета“.

Друг основен аргумент – че безплатното сваляне на е-книги намалява продажбите на хартиените, всъщност не е подкрепен от никакви реални данни. Ако не вземаме предвид хората, които не биха дали пари за книга така или иначе – независимо във какъв формат, то истински запалените читатели определено не спират да си купуват хартиените издания – дори напротив. Личният ми опит показва, че въпреки, че притежавам четец и таблет от над три години, за този период съм купила вероятно около 50 тома на хартия. Следователно – съвсем малко ми трябва да бъда съблазнена като потенциален потребител на електронни книги.

В крайна сметка, в целия спор – „за“ или „против“ „Читанка“ почти не се споменават два обезпокоителни факта: около половината от населението изобщо не чете (51 % според данни на НСИ от 2011 г.) и  при средна работна заплата от 880 лв (НСИ, данни за второто тримесечие на 2015 г.), купуването на книга със средна цена 15 лв. е непостижим лукс за много хора. Логично е при толкова свит пазар издателите да се стремят да максимизират печалбата си на всяка цена.

Тук обаче става въпрос за един по-сериозен залог от печалбата на издателския бизнес – говорим за запазването на интереса към четенето и грамотността на българите в дългосрочен план. По всичко личи, че за да остане след десет години някой, който да купува книги, е добре да се насърчи четенето включително и да се предоставят възможности за по-евтин или безплатен достъп на повече хора до книгите. В противен случай рискуваме групата на четящите на български език да става все по-малка. А от това всички губим.

Je suis крадец на книги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s