Спасението на удавниците

16179705_1609183102430652_3441684195638463142_oПървата по-дебела книга, която си спомням, че зачетох някъде на 7-8 години беше „Капитани на фрегати“. Помня задушните следобеди при баба ми и как бавно, но уверено напредвах през страниците. Мисля, че точно това беше моментът, в който се влюбих в четенето.
Започнах да чета „Ние, удавниците“ с очакването, че ще се насладя на подобни истории за морски битки и приключения.
Но тази книга се оказа нещо повече – цял един свят – необозрим и непредвидим. Възхвала на честта и силата на човека да оцелее независимо от изпитанията.
„Ние, удавниците“ ме накара да се усмихвам, да плача, да се ужасявам и удивлявам. Да копнея за безмилостното море, което носи смърт, но и надежда.
Карстен Йенсен е толкова добър разказвач, че на моменти забравяш, че четеш – сякаш седиш и слушаш легенди и истории, предавани от поколение на поколение моряци по палубите, пристанищата и кръчмите. Истински  морски „Приказки от 1001 нощ“.
„Ние, удавниците“ би допаднала на широк кръг читатели: и на тези, които се интересуват от историята, и на другите, за които е по-вълнуващо да изследват човешката душа.
Книгата ме спаси в мрачните, студени дни на зимата, за което съм благодарна. Би помогнала и на всеки, който е поизгубил вярата си във възможността за щастлив край.

Спасението на удавниците