Спасението на удавниците

16179705_1609183102430652_3441684195638463142_oПървата по-дебела книга, която си спомням, че зачетох някъде на 7-8 години беше „Капитани на фрегати“. Помня задушните следобеди при баба ми и как бавно, но уверено напредвах през страниците. Мисля, че точно това беше моментът, в който се влюбих в четенето.
Започнах да чета „Ние, удавниците“ с очакването, че ще се насладя на подобни истории за морски битки и приключения.
Но тази книга се оказа нещо повече – цял един свят – необозрим и непредвидим. Възхвала на честта и силата на човека да оцелее независимо от изпитанията.
„Ние, удавниците“ ме накара да се усмихвам, да плача, да се ужасявам и удивлявам. Да копнея за безмилостното море, което носи смърт, но и надежда.
Карстен Йенсен е толкова добър разказвач, че на моменти забравяш, че четеш – сякаш седиш и слушаш легенди и истории, предавани от поколение на поколение моряци по палубите, пристанищата и кръчмите. Истински  морски „Приказки от 1001 нощ“.
„Ние, удавниците“ би допаднала на широк кръг читатели: и на тези, които се интересуват от историята, и на другите, за които е по-вълнуващо да изследват човешката душа.
Книгата ме спаси в мрачните, студени дни на зимата, за което съм благодарна. Би помогнала и на всеки, който е поизгубил вярата си във възможността за щастлив край.

Спасението на удавниците

„Изплези си езика“ – Ма Дзиен

ezikaНе се лъжете по това колко е тъничка тази книжка. Петте разказа в нея са плътни като кубчето съсирена кръв, което се появява в един от тях. Трудно се преглъщат и от тях ти се гади.
Никога преди не съм чела някой, който така поетично и спокойно да говори за смърт, кръв, насилие, мизерия и нищета. Ма Дзиен сякаш е седнал насред тибетското плато и рисува от натура, с лека състрадателна усмивка на лице – толкова красиво говори за грозното и суровото.  А усещането за самотност и незначителност сред безкрайността на природата е твърде осезаемо.
Имам чувството, че главен герой на тези разкази е не друг, а Смъртта. Но не грозната и кокалеста Смърт с косата, а една друга Смърт-избавление, Нирвана и преминаване в друго измерение. Тази Смърт е дори в някакво отношение симпатична и очаквана – защото е справедлива и се отнася с еднакво безразличие към всички.

Смело е да издадеш такава книга, която не глези читателя и говори честно и открито за грозната страна на нещата. Тибет тук е далеч от романтичния образ на дестинация за хора търсещи духовно просветление –  сурова страна, в която всяка минута от съществуването трябва да бъде отвоювана, а човекът често е оставен да се бори сам за оцеляването си.

Мисля, че не бих могла да я сравня с нищо, четено досега.

„Изплези си езика“  в Goodreads

 

„Изплези си езика“ – Ма Дзиен