„Изплези си езика“ – Ма Дзиен

ezikaНе се лъжете по това колко е тъничка тази книжка. Петте разказа в нея са плътни като кубчето съсирена кръв, което се появява в един от тях. Трудно се преглъщат и от тях ти се гади.
Никога преди не съм чела някой, който така поетично и спокойно да говори за смърт, кръв, насилие, мизерия и нищета. Ма Дзиен сякаш е седнал насред тибетското плато и рисува от натура, с лека състрадателна усмивка на лице – толкова красиво говори за грозното и суровото.  А усещането за самотност и незначителност сред безкрайността на природата е твърде осезаемо.
Имам чувството, че главен герой на тези разкази е не друг, а Смъртта. Но не грозната и кокалеста Смърт с косата, а една друга Смърт-избавление, Нирвана и преминаване в друго измерение. Тази Смърт е дори в някакво отношение симпатична и очаквана – защото е справедлива и се отнася с еднакво безразличие към всички.

Смело е да издадеш такава книга, която не глези читателя и говори честно и открито за грозната страна на нещата. Тибет тук е далеч от романтичния образ на дестинация за хора търсещи духовно просветление –  сурова страна, в която всяка минута от съществуването трябва да бъде отвоювана, а човекът често е оставен да се бори сам за оцеляването си.

Мисля, че не бих могла да я сравня с нищо, четено досега.

„Изплези си езика“  в Goodreads

 

„Изплези си езика“ – Ма Дзиен