Когато искам да помълча

На премиерата на книгата имаше истински панди
На премиерата на книгата имаше истински панди

Правим какво ли не, само и само да не ни се налага да мълчим. Говорим, пълним пространството с думи, уплътняваме времето. Случайно да не трябва да поседим тихо със себе или (о, ужас!) с някой друг.

Само за тази година в света са публикувани над 2 251 000 нови книги. Представяте ли си колко думи са това?

На този какаФОН „Когато искам да мълча“ е меко казано странна. В нея има точно пет изречения. Всяка дума е внимателно избирана измежду много други от Зорница Христова. А след последната точка – цели две мълчаливи страници.

Едновременно с това илюстрациите на Кирил Златков са толкова красиви, че в момента, в който разлистих книгата, ми се дощя да мога да вляза в нея. Или да я прегърна за дълго. Почувствах се както винаги се чувствам в компанията на мълчаливи хора – малко неловко и тромаво, но някак уютно и топло. Като същинско мече.

„Когато искам да мълча“ за мен не е обикновена книга. Тя е по-скоро музика или медитация. Диалог със себе си и с авторите, след който се чувстваш озарен.

„Когато искам да мълча“ в Goodreads.

Когато искам да помълча

Тетрадка по въображение

tetradka za prikazkiТрудно ми е да пиша безпристрастно за „Тетрадката за приказки“ на издателство „Точица“. Най-малкото защото в нея са „замесени“ твърде много талантливи хора, които системно правят красиви и смислени неща на общия бозав фон.

„Тетрадката“ е чудесна в своята неподправеност: приказките са писани от деца, като детският подбор на думи и словоредът са запазени. Та… оставаш с чувството че не четеш, а че някой ти разказва историите: на един дъх, между две игри на „гоненица“ или подробно и сънливо-мечтателно в слънчев летен следобед.

Приказките са и смешни,  и страшни. Но преди всичко емоционално красиви.  За щастие, благодарение на „тумбата“ млади илюстратори, всяка приказка е още по-цветна, различна и красива за окото.

Може би най-хубавото в цялата работа, обаче е, че „Тетрадка за приказки“  приканва деца и родители да съчинят своя история и да я илюстрират. Така „Точица“ леекичко побутва позадрямалото ни (може би) въображение и ни кара да сме повече заедно с хората, които обичаме. И да си споделяме повече.

Вярвам, че като всяка хубава книга, „Тетрадката“ ще прескочи кориците си и ще стане част от много хубави семейни и приятелски моменти и детски спомени 🙂 И вече чакам втори том!

Тетрадка по въображение